Надроби ли Съдбата
в паничката твоите дни,
не преглъщай смирено
отровата с вкус на бадеми.
Изхвърли зад гърба,
удари със юмрук и стани,
за да грабнеш завинаги
своя остатък от враме.
Покажи и на тази
развратна милейди Съдба,
че си тук не за нейните
смешни и жалки капризи.
Нека изгрев да пази
от лошите хора гърба.
Срещу нея тръгни,
но със смелост и стъпки прецизни.
Като види, че ти си
забравил послушния нрав
на брега на душата,
която сега се разлива,
а мечтата в живота
с целта си превръщаш във сплав,
ще предложи на друг тя
паничка с отровното сиво.
И забравил дори
за гощавката с вкус на бадем,
на трапеза ще сядаш
със слънце до дясно коляно.
Смелостта да живееш
превръщай в съдба и кадем,
за да греят в очите
на дните ти цветни поляни!
© Мария Панайотова Все права защищены