velikataniki (Николина Милева)
209 6868
6 нояб. 2015 г., 07:45

С всичките си ризи 

  Поэзия
987 1 16

Разлюбвам те. Неделя е. По обед. 
Пред църквата се трупат какавиди. 
Отива си сърцатата ми пролет 
накичена по клоните с обиди. 
Съблича се смехът ми, а олтара 
отказва да венчае простосмъртни. 
Надникнах зад полите му – комари 
отпиваха от вените на тъмното. 
Виновникът безгласно се скатава 
и той разлюбил някого в неделя. 
Пиян е вече, значи свечерява 
над църквата от винени раздели. 
Обличам си душата и на пръсти 
обръщам гръб на медения свещник. 
Гърдите ми са празни и е късно 
да сторят място за изкусен грешник. 
Медът се захароса, остър камък 
проряза сталактитите от восък. 
Отчупих светлината, тежък залък 
заседна между думите на Йосиф. 
А мъчното в пашкула се раздвижи. 
Виновникът мълчеше от икона. 
Разлюбваше ме. С всичките си ризи. 
Закърмен от гърдите на Мадона.

© Николина Милева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??