С вяра в хората

С вяра в хората раздадох си душата,

не помислих колко ще ми струва.

Раздавах я без милост - тя, горката,

на щастлива трябваше да се преструва.

С вяра в хората подритвах си сърцето,

заклеймявайки го да обича всички.

Доверчиво се оказа и ограбиха го. Ето!

Останах без сърце, душа, без личност.

С вяра в хората им казвах, че се радвам,

че до мен са и във болки, и в тъга.

А себе си осъждах да прощавам

приятелските грешки, участта.

С вяра в хората се боря още

да опазя малкото, което ми остава -

да имам сили да поплача нощем...

Другото с любов им подарявам.

С вяра в хората се връщам вечно,

осъзнала може би, че ще сгреша.

Човек се става със човечност...

С вяра в хората ще продължа!!!