За да нарисуваш кон, ти трябва
вятъра да стигнеш, скитника
и в него да намериш себе си,
в прашните пътеки водещи на Юг.
С гривите да вържеш слънцето
и въздуха да оцветиш в ръждиво.
Да се слееш със дъжда, небесния,
за да заплаче бурята
и да отекне ехото в мъглите.
Да спреш и се огледаш
в кафявото око на вечното
Мълчание.
© Ангелина Димитрова Все права защищены