САГА ЗА ЧУК И ГЕК
Яви се в сайта ни човекът Гек.
Навлиза най-напред самичък, тек.
Върви, покаже се над нечий плет
и се провикне:
- Ти не си поет!
Това което пишеш, е боза.
Не песен, а врещене на коза!
Това не е поезия – боклук!
Ако не вярваш, питай брат ми Чук!
И моментално
брат му Чук пристига
и почват гаврите като по книга:
каквато грубост Гек да изговори,
и брат му Чук след него я повтори!
И със Неволята се съюзиха,
и сума ти цветя изкорениха!
Ала една Латинка, златно цвете,
накрая им натърти носовете:
- Туй правило за сайта запомнете:
тук няма бурени!
Тук всеки стрък е цвете!
И цветето ще цъфне в свойто време,
но трябва времето да му дадеме!
А то, за да разцъфне, се нуждае
от две неща: поливки и усмивки!
А вашите оценки който слуша,
попарват го като зловеща суша!
Бръмчите,
жилите като комари,
а пък сами сте толкова бездарни! ...
Обидиха се страшно Чук и Гек:
- Каква неблагодарност е човек!
Как може да ни гоните, когато,
във сайта ви
без нас ще бъде блато!
Ще идем в други сайтове тогава,
там дето мисълта се уважава!
А вие тук спокойно си блатясвайте,
и жабунясвайте, и буренясвайте!
И партакешите си щом събраха
те в други сайтове се запиляха.
А подир тях Неволята и тя,
възседнала метлата, отлетя!
А пък живота в сайта продължава.
Кипи, от всеки кът се чува врява,
прегръщат се,
и поздравяват се, и се целуват,
и нови стихове се публикуват!
Макар че триото им отлетя,
пак в сайта ни навред цъфтят цветя!
Това е сагата за Чук и Гек!
И тя ще надживее този век!
© Ангел Чортов Все права защищены