Сага за новото време 

I част - по времето на Ив.Костов

По Р.Ралин

Дядо Тошо, дядо Тошо,

ти ни управлява лошо,

Но каква след теб настана

майката ни - разкатана.

Вместо пълна демокрация

пак е пълно с бюрокрация.

Пълни са ни магазините,

пълни са и лимузините,

пълно с хиляди съблазни,

но джобовете - пак празни.

Уж дъската ни не хлопа -

пак сме си за смях в Европа.

Пак управниците днешни

ни са криви, ни са грешни.

Обещаваха: "България

ще е новата Швейцария!"

Но не казват от амвона,

колко получават бона.

Пак с усилена охрана

ту са в Банкя, ту в Бояна,

пак със суми многозначни

си купуват безгръбначни.

Пак за министерски вили

цял народ напряга сили,

колко върли кожодери

пак са си милионери.

Пак във зоните секретни

зимни хижи, хижи летни,

като бели гълъбици

все от нашите парици.

На оградите изправени

надписи стоят поставени,

че при всякакво движение,

стрелят без предупреждение.

Няма само Асамблея,

няма го и Мавзолея,

но за новите фондации,

пак се труди цяла нация.

Нямаме си вече мини,

някой бързо ги зарина,

И за сделката изгодна

тлъста хапка някой бодна.

Где е нашето богатство? -

пак си пита наш'то папство.

Пак продадено в чужбина!

В чужди каси пак премина!

Де са ни сега хотелите,

де - заводите, де - резервите?

Борд до борд и все с роднини -

що да ходят във чужбина?

Като с долари в Швейцария,

пак ограбват си България.

А народът гладен, беден -

той кому ли е потребен?

Само данъчните власти

го залъгват с празни ясли.

Леят пак в калъпи нови

стари данъчни окови.

Който имаше преди,

той и днес се нареди.

НАТО още не видели,

пак конците сме оплели -

Армия по "бели гащи"

демонстрира яки плещи

с коридори и канали -

нас пак кучета ни яли.

Ей я близката чужбина,

кой ли вече не замина!

Уж, ще ходиме в Европа,

а опело пее попът,

че след някоя година

вече няма да ни има -

младите ще са заминали,

старите -  ще се споминали!

Нацията отпреди -

НЕЯ - Бог да я прости!

II част - Птича изборна - по времето на „Царя" и „Сокола"

или Нова ода за народа, станала в България на мода

От тук нататък по моему

- На къде летите птички?

- На към родната дъбрава.

Избори ще се провеждат

утре в нашата държава.

- Що, нали сте от години

по страната и света?

И гнездата не видели

сте от няколко лета?

- А, това е друго нещо,

ще ги видим, то се знай,

но за урните горещи,

връщаме се в този край.

Наш'те сметнати гласчета

„депутату" да дадем.

Нищо, че са от гурбета

попресъхнали съвсем.

Нищо, че сме от години

пръснати на сто места,

но по списъци се водим

ний по родните гнезда.

- Ще ли стигнат воля, сили

за далечния ви път?

- Ще, нали крилцата силни

носят ни и този път.

А крилцата ни са здрави

от "зелените" пера -

по са яки и корави

и от орльови крила.

Хранят ни и със трошици,

от партийната софра

нищо, че понамирисват

на бетон и на асфалт.

Ний сме птички издръжливи,

ще летим напред-назад,

стига наш'те пак да станат

кмет, министър, депутат...

Ний сме птички-измекяри,

а държавен вятър син,

ни издуха надалеко,

като от комина дим.

Припечелваме по нещо,

но по родните гнезда

се завръщаме, когато

избори се зададат.

Тъй безплатничко излиза

пак да видим бащин дом,

пак да зърнем родни стрехи

кацнем ли на роден клон...

...Ето в царската дъбрава

вече клоните шумят,

че гората част ще става

на поевропейчен път...

Туй си е гора балканска

всеки сам да се оправя.

Кой п(а)ерата му не стига(т),

той да не лети тогава.

III част - За още по-новото време

(само преди няколко месеца)

Същите стари муцуни,

същите песни и думи,

все тия стари проблеми,

уж пък е новото време...

Ето ни влезли в Европа,

в НАТО сме вече, a попът

все тъй си реди опелото,

все тъй се върти колелото.

Вихрим концерти за слава

на европейска държава,

а в парламента сеири -

Боже, какви панаири!

Вдясно са сините пози,

вляво - червените рози,

в средата са жълтите блузи,

тук-там със обръснати бузи,

а някъде там по средата

изправена гордо чалмата,

че най-апетитните хапки

прибра пак във своите папки.

Е, малко сръдня се задава,

но туй е за показ и слава,

че вижте ни, мислим различно...

Дали пък не скръцнаха скришно

от стара Европа ония.

Ще ли устискат на тия?

В кухнята хаосът пълен -

вместо да хванат юздата

всеки, награбил черпака

и сърба ли, сърба чорбата...

Ей го - Трудът се задава,

приказки - чудо и слава!,

ама в главата му хаос...

всичко отиде на халост.

Бедните - още по-бедни,

хитрите - още по-вредни...

Но май, какъвто му ръста,

тъй и умът му - задръстен.

Здравето - де се скрило?

И то ли хукна в чужбина?

Или си пъхна главата,

на здравната Каса в торбата...

Топлото - вече на топло,

ама кого ли не топлят

няколко евро-мильони

скрити в офшорните зони.

Вече и Токът ни мига,

май че със смях ни намига -

я колко стана парата

трафикът на киловата.

Сметките - като във сага -

пулят се дядо и баба -

с тия мизерни парици,

дали да не палят свещици?

За жалост тази година,

зимата тъй си отмина...

няма ги ланшните бури,

няма вода в язовири...

Няма заляти дворове,

че и ремонтни мостове.

Как ще оправи нещата

с фургоните кипрата кака?

Ех, той Сапард се задава

и с нас се с реклами задява...

И пак ще тъпчат с мильони

в Европа свободните зони.

А дядо и баба пред блока,

отрязали вече и тока,

се кръстят и палят свещички,

за нашите мили Сестрички...

Българско племе кораво,

Де ти е старата слава?

Де са на Ботев словата,

де са на Вазов чедата,

де е на Левски мечтата

и на Вапцаров - борбата?

С нашите нови привички -

то, май, за свещи сме всички...