Поеми си дъх.
От святата омраза пак
вдишай със открита гръд.
Светлината вече не търси
- мрачен ще е твоят път!
От себе си не бягай.
Не може огледалото разбито
да скрие твойто отражение.
Все тъй из късовете криви
ще виждаш свойто огорчение.
Затвори очи...
Кървиш, а остарели рани
няма времето да излекува.
Сам си. Моля, замълчи!
Никой крясъците ти не чува.
http://www.youtube.com/watch?v=W_bhhpOVL-s
© Александър Все права защищены