Самотата, сълзите, стиховете и песента,
приятелите ми най-близки те са,
пътят без край и нощта без зората
искам да знам къде са?
Мен ме няма, загубих двубоя,
умрях... Адът ме чака с нетърпение,
искам или не, в ада ще горя
и никой не иска моето мнение.
Изтрити са всички спомени от главата,
не знам даже кой съм и къде се намирам,
да отида в ада и за там трябва
грехове и грехове да събирам.
Нямам всичко и искам нищо
тръгвам, но накъде - не знам,
където и да отида и да остана,
все тая ми е – ще съм си сам.
© Никица Христов Все права защищены