marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
2 мар. 2016 г., 00:37

Сам 

  Поэзия
416 0 5

Сам

 

Омръзна ми! Като мъгла се стеля.

Достатъчно поемах тежки думи.

И ненавиждам хладната постеля,

таила толкоз нежност помежду ни!

 

Какъв сарказъм и каква ирония!

Душата бе започнала да диша.

И заблудена, от напираща мелодия,

отново бях започнала да пиша. ...

 

И взех, сама със себе си, да споря.

Не искам да се връщам във играта.

Започнах и сама да си говоря.

И тази нощ ще легна на земята.

 

Самотник всеки е. Дори и в благодат.

Осмислих, всъщност, притчата позната.

Човекът идва сам на този свят.

И също сам си тръгва от земята.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Човекът идва сам на този свят.
    И също сам си тръгва от земята."
    Мъдри слова! Много ми хареса стихотворението! Поздравления!
  • !
  • "Човекът идва сам на този свят.
    И също сам си тръгва от земята."
    Така е. Много хубаво стихотворение! Поздравления!
  • Поздрав много ми хареса!
  • Мислил съм в идентична на твоята мисловна посока, Мари Елен. И ето какво измислих през лето 1973 :

    Сам!
    Къде?
    Сам!
    Защо?
    Назад мъртво!
    Напред тъмно!
    Тук страшно!
    Наравно с другите?
    Ужасно...!

    Поздравявам те за хубавия стих!
Предложения
: ??:??