Сам

7 нояб. 2016 г., 00:34 2019-11-28T01:40:43+02:00

Поэзия » Любовная

549 1 1

Ето ме тук, седя си сам,
Колко време отмина, вече аз не знам...

Измежду хората, по-сам от всякога,
Колко ли много бих искал да съм с нея някога.

Ето ме тук, седя си сам,
С мисълта за нея, не умира и последния ми блян.

Сърцето ми на парченца разкъсано е то,
Чувствата не екваха, питах се, защо?

Ето ме тук, седя си сам,
Ни глас, ни звук бих могъл да издам.

Копнежът, по-силен от всякога е той,
колко ли бих искал да чуя думите: "Вече си мой".