Дъждът вали и мокри моите коси,
а по лицето ми се сливат капки и сълзи.
Вървя по пътя пак сама,
надвесил се над мен града, пита ме за моята тъга.
Вървя и знам, че моята съдба
е да броди безпътна моята душа.
Да търси пристан тук и там,
лутайки се в житейския океан.
Да губи и открива знак,
че ще намери начин...
Как?
Така, сякаш аз не съм за тука ...