27 мая 2014 г., 19:04

Сама 

  Поэзия » Любовная
836 0 5

Звезди са много на небето, 

но тя е винаги сама.

Красива, пареща, прекрасна,

озаряваща със своята светлина.

На нея всички ù възхвалят, 

че най-красивата била, 

но само с красота не се живее, 

щом тънеш вечно в самота.

Самотно някъде блещукаш 

и търсиш сродната душа, 

от толкова чакане изгуби 

и блясъка, и своята душа.

© СС Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно !
  • Коа съм аз? Познай! ЛУНА...
  • !
  • Благодаря за хубавия коментар !!!
  • Тъжно, много тъжно, Станислава! Някаква конкретика съзирам тук - на нещо прясно преживяно. И нека раната се затвори час по-скоро. Подейства ми на емпатийна основа и получих усещането за нещо много красиво и много самотно.

    Поздравления, най-искрени, за това кратко, но толкова въздействащо стихотворение!
Предложения
: ??:??