10 окт. 2009 г., 11:15

Сама 

  Поэзия
770 0 1

Сама

(7 април 2003 година)

 

До някоя дъбова гора -

и аз до гъбата,

я ме виж - сама

на поляна една,

а птицата пее песента

и пее песента на любовта,

в която се разказва за една

любовна, но тъжна история.

 

A въздухът се мени

до тежко коварен

и времето се развали,

може би заради момчето,

 което живее в сърцето на момичето

и ревността, породена от една

стопена душа!

 

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??