YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
97 1757
16 янв. 2011 г., 23:09

Сама 

  Поэзия » Гражданская
764 0 11


    Сама

 

Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?

Краката сякаш  сраснали са

 и с пътя, с тялото.
Дотътри се: "Ще кажеш ли часа?"


Как втренчено, отчаяно ме гледа.
Нима не ще помръдна и с уста?
Друг глас - отнейде - може би съседи:
"Ела насам!" или пък" Махай се оттам!"? 

Къде е днес? Не ме посреща никой.
Внимание крадеше си, но май - 
и даваше.
Поглеждам към звездите.

А може би тя там не е сама.

© Цонка Петрова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Докосва стихът ти!Замисля и отваря по-широко очите ни!Адмирации!
  • Аплодирам. Колко му трябва на един възрастен човек - една топла дума и внимание!
  • Ооо, гласувам за подобрения вариант! Хареса ми!
  • Благодаря ви,Нина,Стел,Маги ,Валя.Избързала съм с публикуването,и заглавието не става .Ето ,на любезното ви внимание,подобрен вариант:
    С а м а
    От дрехите ѝ по е избеляло

    лицето ѝ, и празен е гласът;

    отказват и краката,тътри тяло.

    Но все на пътя : Колко е часът?



    А думите и,втренчени,ме гледат:

    Дали ги чух,помръднах ли с уста?

    Веднъж - в дъжда- прозорец викна гневно:

    " ела! ,тръгни!", Зловещо прозвуча!


    Къде е днес? Не ме посреща никой.
    Внимание крадеше тя, но май-
    и даваше.
    Поглеждам към звездите.

    А може би е вече у дома.


  • Много хубаво това, напомни ми за една баба Стоянка - живеше просто от хорското внимание. Ще поспре, ще поговори. Когато ъ бутнаха къщицата и й дадоха гарсониера, не живя много, спомина се. Липсваха й хората.
    Поздрав
  • натъжи ме, мила Цонка...
    понякога е трудно поносимо да живееш без внимание...
    трогна ме много...сърдечно те, прегръщам, с обич.
  • много добре обрисувано
    Поздрав!
  • страхотен, мн жив образ
  • Благодаря ти,Агоп!
  • на кой не му трябва внимание???

    всеки го иска, а и му се полага, щото все пак сме хора...!!!

    хубав стих, Яна!
  • Тъжно...!Като много неща в нашата действителност!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??