Колко пъти се удрях в стената,
на парчета разбивах се даже до смърт.
Усещах изнемощяла душата,
а Бог към молитвите ми, толкова твърд.
Нокти във дланите впивах от болка,
във шепите събирах всички сълзи.
На мъката моя, бях доброволка
и пуснах до мене, смъртта да пълзи.
И падах! И ставах! Цялата посиняла,
но сама всеки път се изправях.
Със последна въздишка полуоживяла,
шепота на живота... долавях. ...