Колко пъти се удрях в стената,

на парчета разбивах се даже до смърт.

Усещах изнемощяла душата,

а Бог към молитвите ми, толкова твърд.

Нокти във дланите впивах от болка,

във шепите събирах всички сълзи.

На мъката моя, бях доброволка

и пуснах до мене, смъртта да пълзи.

И падах! И ставах! Цялата посиняла,

но сама всеки път се изправях.

Със последна въздишка полуоживяла,

шепота на живота... долавях.

И във този момент Бог ми показа,

че лошото в добро се превръща.

И като вяра имам, той ми доказа,

че съдбата пак с любов, ме прегръща.