sunny__n (Елена Филипова)
28 20
5 июн. 2007 г., 16:19

Сама 

  Поэзия
900 0 4
Сама


Колко тъжно е да си сама,
да отброяваш секундите в своя ден,
да не вярваш вече в любовта,
защото всеки е бил с тебе студен!

Колко тъжно е, когато чакаш някой да те стопли,
да не си сама във мрака,
а този някой своите планове без тебе готви,
но твоето сърце го чака!

Когато с наведена глава,
очи затваряш, да прогониш самотата,
а тя, хванала тъгата за ръка,
отново чака пред вратата!


Когато отвориш си тефтера,
и записала си, че ще бъде слънчев ден,
отваряш за тъмна дреха пак килера,
и питаш се: "Защо отново мрак е във мен?"

Когато очите ти виждат буря,
а слънце грее навън,
когато изживяваш нещо красиво,
а  всъщност будиш се от красивия сън!

Тогава си казваш: "Колко лош е животът!",
но пак продължаваш - нали още си тук?!
Поглеждаш навън, светът се събужда,
сякаш ти прави напук!

© Елена Филипова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав,Ели!
    Прекрасен стих!
  • Наистина силно стихотворение!
    Ели, живота не е лош, и спри да броиш секундите!
    Остави се на течението!
    Поздрави!
  • И на мен ми хареса стихотворението ти!
  • Доста силно стихотворение!Поне на мен успя да ми въздейства!Поздрав!
Предложения
: ??:??