Adelinka (Ааа)
101 395
11 июн. 2006 г., 00:56

Сама 

  Поэзия
672 0 4

/посвещавам го на софиянци/

Пак стоя сама,
а е толкова рано сутринта.
Не чувам навън птича песен,
не чувам невинен детски смях.

Чувствам, че света за мен е тесен,
нямам място в него аз.
Разхождам се из апартамента,
и пак осъзнавам колко съм сама.

Така минават дните,
виждам навън намръщени хорските лица.
Ах колко болка аз усещам,
когато вечер пак прибирам се сама.

Усмивки дори не виждам,
замъглени са и детските лица.
И този свят така себичен,
обрича ме пак да съм сама.

Щастието надалече бяга,
сякаш заради мене и то страда.
И виждам пaк и този ден,
виждам, че всеки от нас е толкова студен.

 

© Ааа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кате,благодаря.Виждам,че си вникнала в това,което искам да кажа.Един ден просто си стоях у нас и се замислих...Замислих се как вървя по улиците и виждам едни намусени,тъжни,изпълнени с болка,лица..Определено смятам,че софиянци са най-мрачни и най-измъчени!
  • Родом не съм от София,детството си прекарах в провинцията,но наследих софийската депресия и самовглъбеност.
    Да,истинско стихо!Поздрав!
  • Да,хората напоследък са станали студени,отчуждени,но в София според мен положението е най-лошо.Когато ходя в други градове винаги срещам много повече топлина,повече усмивки..хората извън София за мен са по-топли.Аз съм си от София и винаги когато след почивка в провинцията се връщам тук виждам много повече депресирани и измъчени хора от където и да било.Именно затова го посветих на софиянци.
  • Поздрави от мен!!!но наистина-защо само за софиянци???????хората са такива навсякъде.
Предложения
: ??:??