Прибирам се отново в напълно празна къща. Отпускам тяло на леглото, студен чаршафът ме обгръща. И чувствам самота безкрайна, смисъл да живея не откривам! Защо била съм всеотдайна, а от всички днес се скривам? Превърнах се във мрачна, безумно черна личност. И любовта ми неудачно, отиде си без милост! Искам днеска да се върна към живота си предишен! С нова радост да прегърна този свят така възвишен!
Всеки е преживял болката от края на една любов,но една врата се затваря,друга се отваря.Така че,смело напред!
Стиха ти ми напомни за далечни чувства от моята младост...Поздравления от мен за този стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.