Kraskata88 (Красимира Бакалова)
28 8
7 июн. 2008 г., 12:56

Сама 

  Поэзия » Любовная
678 0 2

Сама

Не трябваше в теб да се влюбвам,
ти не си човека за мен.
И всеки път пак се залъгвам,
че мой ще си някой ден.

И всяка нощ аз мечтая,
че до мен ще си на сутринта.
А когато се събудя, гадая..
Къде си?... Защо съм пак сама?

И всеки миг аз копнея,
че ще влезеш през входната врата.
И искам го наистина... но накрая,
пак оставам без теб. Каква съдба?!

© Красимира Бакалова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно....но е хубав стиха ти.Впечатли ме
  • прекрасен стих мила много е хубав когато го прочетох сякаш гледам собсвената си садба макар да знаеш че това не е човекат за тебе щом още го обичаш продалжаваш да се надяваш таиничко че отново ще сте заедно
Предложения
: ??:??