Съвсем сама съм с твоето присъствие
и със измисленото болно нетърпение
да ме прегърнеш тъй внезапно и стремително,
както без повод правеше го някога.
Настръхналата сянка до прозореца
е днешното ни тъмно отчуждение.
То често сяда между нас на масата,
дори в леглото се промъква непоканено.
Разменяме си вечер пет-шест реплики -
банални, сиви, монотонни фрази.
Успокояваш ме: "Така добре се знаеме,
че и без думи даже се разбираме." ...