Сама съм... в стаята във къщата -
без малко щях да кажа "У дома"...
Но не е ДОМ това, в което
почувствах се съвсем сама....
Да... празно е...
Украси, мебели и вещи-
без живец... студена красота
и аз сред тях - като мъртвец...
На стола ли да проговоря,
или на чашата да кажа с нежен глас
"Обичам те, прекрасна моя..." -
все думи, дето искам да ги чуя аз...
Какво безумие и тиха лудост,
във къщи хората вървят край мен,
а аз съм някъде сама и споря...
На разума... или на чувствата си
съм във плен...
© Ирена Георгиева Все права защищены