7 июл. 2017 г., 17:51

Сами 

  Поэзия » Философская
319 1 5

Автор: Генка Богданова

 

Сега със тебе сме сами.

За никъде не бързаш ти.

За себе си сега и аз

отделям за почивка час.

Сега е чисто у дома –

стерилна, мрачна чистота.

И музиката не гърми –

съседите ни да смути.

И… много ни е хлябът цял!

Но, чуй, часовникът е спрял,

а в  детската ни стая,

тегне тягостна омая.

Сега от тишина боли,

а свободата ни горчи!

В притихналия празен дом

завръщаме се мълчешком

с надеждата, че тия дни

ще звъннат наш'те дъщери

и внучката със сладък глас

ще шепне: “Искам да съм с вас!”

Повтаряме една мечта –

да хлопне нашата врата

и с този мил очакван звук

животът да се върне тук.

Но пак се нижат дни след дни,

а ние с тебе сме сами…

И все по-малко ни се спи,

във мрака вперили очи,

пак бършем тайничко сълзи

и в тихия вечерен час

нашепва болката у нас,

че тъй са тъжни и сами

и други майки и бащи.

                               Дъждът от сълзи в нас вали.

От самотата тъй боли!

 

 

 

 

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Как хубаво си изразила копнежа по "отлетелите " деца!
  • Почувствах!
  • Нищо сме без децата.
  • Да Генче мъчно ни е за децата, но както казва синът ми "Ако на 30 год. още ти висях на врата нямаше да се гордееш с мен"... Излетяли са от гнездото навреме. Май ни е мъчно за младостта, за годините с малки ръчички в нашите...Чудесен стих с емоции.
  • О, Гени, трогателно, насълзи ме! Самотата е лошо нещо. Много хубаво пишеш, чудесно си изразила тези емоции!
Предложения
: ??:??