Не сме виновни, че по-рано не сме се срещнали,
че съдбата късно ни постави на едно и също място.
Че вихърът на вятъра едва сега ни отнесе и обрули,
че миналото не може да се заличи, и далеч е бъдещето.
И не можем да върнем времето назад като в филм,
нито да го преместим напред с машина за времето.
Сякаш събуждаме се от стогодишен сън, и не спим,
страхът е проблем за хората, смелостта за влюбените.
Но изборът е в нашите ръце, сами ковем живота си,
затвори очите си, и сетне пак като врати ги отвори.
Да изживеем това, което ни е дадено със сърцето си,
да не губим повече и минута време, тя ни покори. ...