12 нояб. 2009 г., 01:30

Сами на този свят 

  Поэзия
1194 1 0

И отново вървим

в този мрачен ден,

само двамата - хванати за ръце.

И тръгваме, все едно къде -

хванати за ръце.

Без път, без посока,

без дори и най-малка насока.

Тихо пристъпваме по широкия път,

и сякаш затихва светът.

И ето, настъпва нощта,

изпълнена с мрак

и без дори и най малък лъч светлина.

Уморени от дългия път,

заспиваме сгушени,

под хладния дъжд.

© Мони Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??