darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
9 мая 2010 г., 19:08

... само... 

  Поэзия
1478 0 15

Вдъхновено от "Обичам те"

на Tomad

 

Бих искала да можех да ти кажа,

че утре ще ти мина. Но уви.

Отдавна мен ме няма. А паважът,

по който стъпвах, още те боли.

Отдавна мен ме няма, но очите,

в които ме разграждаш – тленна плът –

във други припознават (и отричат)

чертите ми, усмивката, гласът.

 

А ти на мен ми стигна. На инат.

Бях крива летва в правото разпятие.

И много рядко – в петък – ми тежат

пироните от някогашно слятото.

 

И много рядко слизам в твоя Ад,

където се разлагаш. Мъртва тъкан.

И чакаш  безнадежден за обрат.

Но всеки път съм само... само пъкъл.

 

© Надежда Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??