Пусто опустя и наше село.
По Коледа се случват чудеса.
Последното прасе е изврещело
и вече е готова създърма.
Мълчание се спусна от небето.
Селото се превърна в тишина.
Лежеше върху масата, прасето -
дисекция на мъжки времена.
Руйно вино от кръвта Христова
попиваше в запържени меса.
Очаквахме една година нова,
в кочините да внесе греха.
Отново да треперим за храната
която Коледа ще ни даде.
Какво е всъщност някаква заплата
пред двеста килограмово прасе?
За този ден, човек залага всичко.
За Коледа дори звезда блести.
Достойната любов е без кавички.
Ако е нужно, и прасе стани.
© Валентин Йорданов Все права защищены