27 февр. 2007 г., 05:58

Само аз  

  Поэзия
758 0 3
                     Само аз

  Разкажи ми, обич моя, хайде, разкажи ми -
всичко, що до днеска крил си искам да ми кажеш;
за косите тялото ти галили,
за очите, дето са те мамили,
за онези всички, що от теб са взимали
и за тези преди мен, които са те имали...

  Всичко, всичко, обич моя, всичко искам да ми кажеш.

  Ще боли... недей за мен да мислиш,
  всяка болка отминава;
  всеки трепет, всяка пролет -
  само споменът остава.

  Затова сега разказвай, аз пък тихичко ще слушам,
ще те гледам във очите и във тебе ще се гушкам.

  Питаш ме защо от тебе искам
да ми причиняваш болка...
аз не искам, а те моля -
нарани ме, обич моя!
Нарани ме, говори ми, всичко мога да приема,
всяка болка в теб горяща, в мене искам да я взема!

  Затова сега разказвай, аз ще плача и ще слушам;
ти ще ме разкъсваш с думи, а пък аз ще те целувам.

  Ще боли... недей за мен да мислиш,
  всяка болка отминава;
  всичко друго, всяка друга -
  само аз във тебе ще остана.
 

© Елена Леонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??