Илюзия съм. Твърде необуздана.
В ума ти дълго няма да стоя.
Невъзможно е да бъда хваната,
дори за малко в друго да те заблудя.
Съзвездие съм. Някъде в нощта,
може би за малко съм ти светила,
но няма да различиш на сутринта
искрите ми, сред слънцето разлети.
Вятър съм, пожар, земетресение,
дълбая трайни, дълбоки следи.
Но трия всички пътеки след себе си.
Само безкрая някой ден ще ме сломи.
22.12.2016г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Все права защищены