Аз помня думите ти: "Само да се стегна
и почвам нов живот!"
Но нов живот ще трябва и на мене..
Че в стария заседнах. Като идиот!
И идиотско ми е всичко - и нещата,
които правя не за първи път,
но нескопосано се получава някак...
Изгубих си и пътя, и умът.
Заседнала съм. Няма оправия.
Напред престъпвам, после-две назад.
А ти на други ги разправяй тия,
че нямаш грижи, докато си млад.
Но мен не ме мисли. Все тая!
A ти като се стегнеш и си 'в час',
кажи ми как се прави, за да зная
да почна нов живот и аз.
Кажи на лирическата...
да не се прави на идиот...
Да стане и да върви напред!
че падне ли сега, как ще понесе следващите "удари"
А ти се стегни! и следващото да е по-ведро