Знам любими,че се чудиш
защо извиках те сега,
какво ли имам да ти казвам?
Защо не съм изчакала до сутринта?
Може би се притесняваш,
и си нервен, крачиш бързо ти,
"какво ли ще ти обяснявам?",
идвайки към къщи съществото ти крещи.
Може би да искам, сбогом да ти кажа,
студени тръпки те побиват в този час!
Ти мили, знаеш ме каква съм,
малко съм си странна аз.
Идваш ти душевно притеснен,
и загрижено се вгледал в мен,
а аз към тебе бавничко пристъпвам,
на пръсти се повдигам... и потръпвам!
- "Обичам те"!, ти казвам нежно, и...
от гърба ти паднаха панели!
- Това е ВСИЧКО мили!
Душата твоя-моята успя да ПОКОРИ!!!
Това е редактираният вариант на стихотворението,който стана възможен благодарение на ivaylo1959!Мой скъп приятел
© Радост Вълчева Все права защищены