27 авг. 2006 г., 22:41

само един 

  Поэзия
611 0 2
Липсва ми плахата ти грубост
и как от целувките ти
изпадах в нежна лудост
Kогато още ме прегръщаше
Липсват ми, защото ги изгубих,
а към миналото няма връщане...
Сега морето лъха на спомени
лъха на въздишки потънали,
безнадеждно отронени...
В съня ми има други ръце,
прегръщат ме,
а защо целувам там само твоето лице? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Предложения
: ??:??