Останаха ми само нощите
безсънни, дълги и самотни,
явява се само споменът за теб,
който ги прави страхотни.
Тишината ме приспива,
тъмнината ми е покривка,
а аз буден сънувам теб
и те чакам с усмивка.
Само още една нощ ела,
бъди моят очакван гост,
свържи спомена и съня
с един реален мост.
Ще те чакам и тази нощ буден
както винаги по същия план –
искам с теб да се събудя утре
и дочакам новия ден желан.
© Никица Христов Все права защищены