Не разчетох, че с любов дошла си,
не засякох плахите и́ знаци,
осенили твоя блян безбрежен.
Ех, прости ми моя безкопнежен
и облян в тего́би делник мрачен!
Не усетих те – в душата здрач е,
несънуван никога от хора.
А ти, с необятност на простора,
бе готова мен да ме обгърнеш.
Ще простиш ли тленната ми слабост,
всяка болка и живот в нерадост,
дето тебе сякаш хвърли в мрака? ...