Тъгувам ли? - от вечери самотни натъжен!

На удари съдбовно нежелани съм подложен!

Ръка протягам в бягство от съня изпепелен,

от огън, ледено-студено невъзможен!

Тъгувам ли? - от ревност безпощадна разпилян,

на хиляди съмнения до кръв разкъсан!

От болка силна, внезапно съм залян,

като от градоносен облак сиво-мръсен!

Тъгувам ли? - май свършиха цветята,

в лехите райски - във небесните градини!

Присмиват ми се даже и децата,

че съм самотен! - повече от сто години!

Тъгувам ли? - че вече съм без сили

да водя битки с мелниците горди...

... че любовта за мене е едно бесило,

което към безсмъртието, смъртника си води!

Тъгувам ли? - че времето изгубено не спира

нощем в скритите ми мисли. Че е тъй студено

в самотата, а душата ми е гола и прозира...

... в проблясъци на огън! - вледенено.

Тъгувам ли? - въпрос със отговор незнаен,

отекнал глухо в празната ми  стая!

Тъгувам ли? - че любовта е само миг нетраен!

Да се възползваме от този миг до края!