Само миг е животът ни кратък,
като вик,
Като стих недописан за утрото,
като залезът мълчалив
ни напуска и тръгва.
Само въпроси... Дали сме... или сме били?
И така все ни боли!
От какво ли?
От много въпроси без отговори,
не намерили покой
в дългите нощи
или в дните безброй.
Кой ще ни каже?
Питам се, кой...
Щом само миг е живота,
като миг във мига да живеем.
Глътка истина в миг на пробуждане,
щом само миг ще живеем,
истински да го изживеем!
© Евгения Тодорова Все права защищены