Стеснява се светът на всяка крачка
и пътят става труден, тъмен, тих.
Зад мен вини и болки се провлачват,
обиди, дето тъй и не простих.
Това е само моята пътека –
едно тире от мене до смъртта
и самота, нетърсеща утеха,
живот, през който аз не полетях.
Щом залезът пореже тишината,
забол в небето своите игли,
аз лягам в нея – близка и позната.
Боли ме, но и нея я боли. ...