Опита да заспи... погледна, вън
бе много мрачно, и като завеса
тя спусна миглите си - като сън.
А там бе хубаво и беше светло.
Зениците! Морета от сълзи,
преливаха при всеки следващ спомен,
бе радостна, вместо да натъжи
и се пренесе в театъра огромен:
През сцената вървяха векове,
магьосница принцесата ориса,
едно момиче сякаш беше две -
едно дете бе, и една актриса. ...