2 нояб. 2008 г., 14:54

Само сълзите са истински... 

  Поэзия » Любовная
1062 0 8

Напукани устни, уморена душа,
тъй трудно е да живееш
на тази безплодна земя...
Римите - избавление, плачът - суета,
малко трудна е тази наша земна игра.

И сякаш свикнах, че те няма.
Примирих се с тишината.
Уж говоря, а съм няма,
Думата е на съдбата...

Фалшива обич, фалшиво лице,
но принудена съм, разбери ме.
Разделени, заедно на ум...
губи се дори и тази дума 'разум'.

С друг съм - чужди устни ме целуват.
В сърцето ми ти си, любовта не ме напуска.
Една любов... угасваща по нежелание...
разпалвам всеки ден, макар от разстояние.

И уж съм те забравила,
но знаеш ти - не е така -
и нито ти, нито аз
имаме думата сега...

И всичко е наужким...
само сълзите са истински...

© Ирина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??