Сърцето ми не пулсира равномерно,
а сякаш бърза към последния си ритъм.
Отсъствието ти се оказва вредно,
Любов - така неправомерно те отритвам...
Страдание, родих се с теб в плътта
и когато последният ми дъх се сепне,
ти ще си моя сбъдната мечта!
И само в тебе тишината ще простене -
ще бъдеш нежна хлад във моя Ад,
където няма абсолютно нищо.
И Слънце – в тоя непрогледен мрак.
И ще ме хапеш с зъбите си хищно...
Любов, неправомерно те отритнах.
За да се откажа от това, което съм.
Аз ще дочакам и последния си ритъм
и тогава ти ще се окажеш само сън!
© Цвет Все права защищены