Само теб

22 июн. 2017 г., 09:18

Поэзия » Гражданская, Акростихи

642 0 2

П онякога в
Ъ гъла
Т ърся загубени неща.
И захвърлени в тъмното
Щ яха да бъдат забравени,
А ко не бях ги потърсил сега.

М ечтите,любовта и свобода
Н ежност, светлина и топлина.
О бич,щастие и прегръдка
Г алеща ръка, жадна глътка.
О биновени, но истински неща.

Н америх в ъгъла и моята душа
О бичаща единствено теб.

И поговорих с нея с малко тъга
С якаш знаеше, че ще я разбера.
К огато я питах, какво ѝ липсва
А з усетих как малко се натъжи.
М оже би едно нещо тя ще поиска

С амо да не изгубя своите мечти.
А аз разбира се, ще ѝ обещая
М ъдър да бъда и да живея,нали?
О бикновени, но истински неща.

Т оплинката, в ъгъла не бива да стои
Е лементарно е, иначе ще е студено.
Б лагодаря ти, че е споделено.

2017

Само теб

Свързани произведения

Комментарии

Предложения