pinkidrink (Виктория Борисова)
8 4
5 окт. 2008 г., 14:10

Само ти 

  Поэзия » Любовная
881 1 2
Исках да се спра, но не успях,
излъгах теб, себе си и това е грях...
Как да те погледна в очите,
докато ми казваш "Колко те обичам"!?
Не оцених какъв си всъщност,
все се дърпах, за мен беше важна само хорската външност...
Ти дойде и ме измъкна от тъгата,
ти дойде и върна ми светлината!
А аз упорито затъвах надолу,
не мислейки, че за  теб съм начало ново...
Спаси ме от самата мен!
Изгори всеки един спомен!
И не бягай, помогни ми,
не издържам, БОЛИ МЕ!
Ти единствен остана, няма на кого да се опра,
моля те, ела, дано тогава се спра!
Аз съм си най-страшният враг и най-болезнен,
той ме кара  да се чувствам безполезна.
Протягам ръка към теб с последната си  надежда
и знам, че само ти към пропастта не ме отвеждаш!!!


© Виктория Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • стана ми тъжно... стена защото знам че е писано за мен,ти означаваш много за мен любов моя за теб животьт си давам обичам те с цялото си сурце.
  • стана ми тъжно...прегръщам те с обич...
Предложения
: ??:??