Не си ми безразлична, но изглежда
сподавила си всеки спомен плах.
И зрънцето изсъхнала надежда
със времето превръща се във прах.
Не си очаквала, но всъщност си разбрала,
че винаги когато чуеш моя глас,
в главата ти изниква черно-бяла
картината на нашия романс.
В безкраен наниз от случайни срещи,
в илюзии от несбъднати мечти,
навсякъде, където се огледам,
ще виждам само твоите очи.