Когато си притиснат в панела
на делничните страхове:
пожар с цигарата си да подпалиш
в очакване на нови светове;
да не превтаса от небрежност хляба
и с меланхолия да гледаш отстрани;
умората въжета да преде и ти втълпява,
че токът в мускулите има крайни часове;
накрая да не дишаш кисел въздух,
попил в нощта на дългия ти ден.
Мравуняка ще зажужи дори след здрача.
И в краен случай, ще е победен.