САМОАНАЛИЗА
Опитвам се да бъда
дъгата
между Пъкъла
и Рая.
Между необята
и края.
И все не мога.
И все по-често разбирам Бога,
когато
моите приятели
не ме приемат,
ако изнемогвам
или съм богат
с тревоги.
А аз обичам този свят
и като безбожник,
и когато го градя.
Но притичват
бързоноги ветрове
и го гасят.
Остават спомени за цветове,
за Рай и Ад,
за мечти и път
и...
© Ангел Веселинов Все права защищены