Лика (Величка Петкова)
26 3
13 мая 2007 г., 21:07

Самодива 

  Поэзия
554 0 7
Самодива


Из глухи усои, в диви дъбрави
ще скитат нозете ми алени.
Ще пие роса снагата корава,
от мъж досега не погалена.

Ще удавя в реката аз ризата,
от хорските думи напрашена.
Ще заплета китка в косите си.
Самодивски колан ще запаша.


Ще мамя овчари по пълнолуние.
В гъстаци ще крия стадата им.
Който ме люби, ще е безумен,
омърсена от грях - ръката му.

От птица по-волна ще е 
душата ми - прокълнатата.
На самодивското сборище,
преди да умра, ще танцувам със вятъра.

© Величка Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??