14 нояб. 2023 г., 17:00

Самодостатъчност 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
344 0 0
Златно струящи заспали лъчи,
синя коприна над мене мълчи.
Как е прекрасно да бъда сама,
взряна в безкрая искрящ на деня!
Лунно сияйна трептяща мечта
наниз вълшебен от светли слова.
Моето име е просто жена,
волно летяща безбрежна душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??