Все повече от туй ми става тъжно.
По-точно казано, душата ме боли.
Преди прекарвах дните безметежно,
но сняг в косата ми започна да вали!
Не бях се спирал, за да се огледам...
Вървях забързано, нагоре и напред.
Не бях се вглеждал в сянката си бледа
и всичко беше по масло и мед!...
Наскоро срещнах моите връсници!...
Изпаднах в ужас - видях старостта!
Героите ми бяха - мъченици!...
Не украсяващи, а загрозяващи света! ...