Лети самолетче, лети,
отнесено от вятъра хвърчи,
украсено в чудни цветове,
в хоризонта на безкрайното небе.
Гонят те неспирно хиляди деца,
но не могат да те хванат в тези небеса!
Без посока волно в небето ти летиш
и с помощта на въздуха на далеч хвърчиш!
И детските души пусти остават
самолетчето далеч отлетя, уви!
Щом то отмине от малките очи
потичат едрите, дълбоки сълзи!
Вятърко, мигом ти го връщай,
за да има много веселби големи.
Отново да няма никакви проблеми.
и да се повтаря този чуден детски рай!
Автор: Виктория Милчева -Тири М
© Виктория Милчева Все права защищены