12 февр. 2011 г., 15:31
Самонадсмиване
Над себе си да се посмея
веднъж си наумих:
“Без друго – викам – не умея
да пиша свестен стих,
поне да бъда злободневен.”
И съчиних памфлет -
такъв един разпален, гневен
към мен. Но за късмет
памфлета ме засегна остро,
дълбоко нарани ме.
Като самотен кит на остров
изхвърлен, мойто име
бе смазано от тежестта му.
И мислех си обиден:
“О, Господи, какъв съм само
глупак, да се не види!”
Но в този мрачен миг от Бога
получих сякаш знак:
“Да бъда – казах си – не мога
обиден от глупак!”
© Ангел Веселинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Може да ти завиди човек! -
Благодаря, Мариета!
Радвам се, че прочете и коментира! -
Жестоко е!!!
-
Благодаря ви Силвия, Румяна, Седем, Борко!
Приятно ми е, че прочетохте и коментирахте! -
Правилно заключение. Не си заслужава да се хабят излишно нерви!
-
Абсолютна истина!БРАВО!
-
Еххх... старост - нерадост, макар че носи мъдрост
Благодаря, че прочете и коментира, Бленика! -
Когато чиляк има нужда от лечение, какво ли не прави, Илко... шъ ползва всякакви цярове!
-
Благодаря, Сеси, благодаря, Дончо - радвам се, че прочетохте и коментирахте!
-
Аз пък сам така си говоря,
така с разбран човек си споря ...
Поздравления! -
Поздрав!
-
Благодаря, Ани, Благодаря, Таня... радвам се, че прочетохте и коментирахте!
-
-
Хем се самонадсмива, хем пише.
Ама че поет! 
Добре се смее обаче!
-
Благодаря, Нина, благодаря, Ивон, поздрави и усмивки, и на вас!
-
С поздрави и усмивки!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И аз съм един за завиждане, ама нейсе...