19 авг. 2010 г., 20:25

Саморазправа 

  Поэзия » Философская
995 0 26
И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни.
Трепериш без последната си риза.
Доверието днес е болест срамна.
Приличаш ми на кулата във Пиза.
Наклонена си, но непоклатима.
Разсмиваща глупашка устойчивост!
Със Девата и с Господ, май сте трима,
повярвали в човека. От учтивост! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??